Проект "България 2020" - тезиси

< Предишната тема | Следващата тема > 
Автор Съобщение
Ganchev



Регистриран на: 19 May 2009
Мнения: 12

МнениеПуснато на: Sun Oct 10, 2010 9:48 pm    Заглавие: Проект "България 2020" - тезиси Отговорете с цитат
Проект

БЪЛГАРИЯ 2020 – ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА
Основни параметри на Левия проект

Тезиси

І. БЪЛГАРИЯ ДНЕС

1. Основният закон на страната днес повелява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, че всички граждани са равни пред закона, че България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите. Затова ние, българските социалисти, днес отново заявяваме – голямото завоевание на цялото ни общество бе и остава приемането на Конституцията на Република България.

2. Другото безспорно ново качество на страната с исторически измерения е присъединяването й към Европейския съюз. За нас членството на България в ЕС представлява огромен исторически шанс и възможност да се оползотвори целият потенциал на страната и едновременно с това – предизвикателство за способността ни като народ и държава успешно да се развиваме в новите глобални условия.

3. Несъмнено от първостепенно значение е и постигнатата през годините финансова стабилност, изразяваща се в един от най-ниските дялове на държавен дълг, поддържането на балансиран бюджет и на стабилен банков сектор. Това стана възможно благодарение на изстрадано трайно надпартийно съгласие за безусловния приоритет на поддържането на балансирани държавни финанси.

4. Но тази стабилност бе постигната при непосилна социална цена. Според индекса за човешко развитие по последни публикувани данни страната ни се нарежда на 62-ро място сред 182 държави, докато преди 20 години е била на 33-о място измежду 160 държави. Само за последните 20 години населението на страната е намаляло с близо 1.4 млн. души, а до 2050 г. се очаква то да намалее с още 1.6 млн.

5. Досегашният модел на развитие превърна България в държава с крайно несправедливо разпределение на доходите, ниско жизнено равнище за огромни маси от населението и задълбочаващи се неравенства. Средният жизнен стандарт у нас е едва около една трета от средния за ЕС. През 2008 г. под прага на бедност е бил всеки пети български гражданин, или близо 1.6 млн. души! В най-драматично положение се оказа младото поколение.

ІІ. ОСНОВНИТЕ ПАРАМЕТРИ – ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕЛИ

1. Стратегия „Европа 2020” си поставя пет определящи цели – за трудовата заетост; за научните изследвания и иновациите, за измененията на климата и енергетиката; за образованието; за намаляване на бедността. В заключенията си по стратегията Европейският съвет на 17 юни т.г. реши държавите-членки да определят националните си цели, да установят основните пречки за постигането им и в националните си програми да посочат как възнамеряват да ги преодоляват.

2. Основно изискване в ЕС при разработката на целите и политиките е в отделните държави-членки да се развие процес на широко обсъждане, консултации и отговорни дебати в националните парламенти. Досега в България такъв процес изцяло отсъства. По откъслечни изявления на отделни правителствени представители става ясно, че България не постига европейските цели по възлови показатели - разходи за научни изследвания, процент отпаднали от средно образование, процент завършили висшe образование; процент на ограничаване на бедността.

3. С Основните параметри на Левия проект „България 2020 – европейска социална държава” ние си поставяме за задача да определим цели и предложим политики, които реално да осигуряват постигане на целите на десетилетието в стратегията на ЕС, както и задачи за догонващо развитие, които да гарантират средно европейско качество на живот, конкурентоспособни фирми и приоритетни отрасли при програмно гарантирана финансова стабилност.

4. Социалната алтернатива, която предлагаме, предполага широко национално съгласие около водещите приоритети за високо качество на образованието, гарантирано здравеопазване и достоен стандарт на живот. Основа за тези приоритети е съгласуването на обединяващи национални цели във външната политика, в икономиката и в духовната сфера.

ІІІ. НЕОБХОДИМОТО НАЧАЛО - ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА

1. Необходимата предпоставка за нова стратегия за новото десетилетие е нова политика не само за успешно излизане от кризата, но и за догонващо следкризисно развитие. Тя трябва да е в синхрон с европейската политика за работа и растеж, заложена в Стратегията „Европа 2020”.

2. Консолидираният държавен бюджет за 2011 г. да включва капиталова инвестиционна програма за стимулиране на бизнеса, създаване на нови работни места и привличане на инвестиции. Категорично отхвърляме „балансирането” на бюджета чрез безогледни съкращения на разходи без необходимите реформи.

3. В условията на криза е недопустимо да се подлагат на риск системите на образование и на здравеопазване, на науката и културата. Наложителни са засилени мерки за защита на уязвимите социални групи и за компенсиране на доходите с индекса на инфлацията.

4. Наложителни са решителни мерки за рязко ограничаване на сивата икономика и твърда борба с увеличаващата се контрабанда. Незабавно повишаване на събираемостта на приходите въз основа на безусловно изпълнение на задълженията на държавата към фирмите и на фирмите към бюджета.

ІV. ЛЕВИЯТ ПРОЕКТ – ЗА ХОРАТА И ЗЕМЯТА

1. Основата на неолибералния модел, наложил се и у нас през последните двадесет години, бе и остава шоковият тип реформи, основани на три „кита”: приватизация - либерализация - стабилизация т.е.:
- държавата (в т.ч. и общината) е лош стопанин;
- свободният пазар се саморегулира;
- бюджетът - свит до минимум!

2. Преди две години в новата си програма „За България – свободни граждани; справедлива държава; солидарно общество” ние категорично заявихме – не приемаме досегашния модел на развитие на страната! Промяната, която предлагаме, е смяна на неолибералния модел с европейската социална алтернатива – ново качество на живот за всеки български гражданин!
3. Социалната алтернатива по европейските ориентири и в нашите условия означава органичното единство на:
- социална държава;
- конкурентна икономика;
- програмен бюджет.
Това е по-добрата алтернатива за България! Това е алтернативата, която отстояваме!

4. Промяната, която предлагаме, включва и необходимата приемственост. Демократичното устройство на държавата, конституционните права и свободи на всеки български гражданин, свободата за лично развитие и на стопанска инициатива, стабилната финансова среда, привлечените инвестиции, новото развитие на външните отношения на страната са основополагащи постижения, които изискват утвърждаване и по-нататъшно разгръщане.

5. Но днес преди всичко е жизнено необходима дълбока промяна в основните сфери на държавата, на икономиката и на обществото. Ориентирите на такава промяна са пределно ясни – изграждането на държавност с действащи закони и добро управление; формиране на социална пазарна икономика с конкурентни фирми и висока заетост; създаване на гаранции за социалните права на гражданите за достойни заплати и пенсии и за всеобщо образование и здравеопазване.

6. Пороците на неолибералния модел – отслабената държава, раздробената икономика, социалната криза – не можеха да бъдат преодолени и по време на участието на БСП в управлението, независимо от чувствителния прогрес и промените в доходи и пенсии, здравеопазване и образование, социални грижи. Реалната стойност на тези промени днес ясно се откроява на фона на замразени заплати и осигуровки и на рязко съкратени социални придобивки в резултат на политиката на ГЕРБ - краен вариант на неолибералната стратегия, „коригирана” с агресивна авторитарна намеса на изпълнителната власт в законотворчеството, в съдопроизводството и в икономиката в пряко противоречие с основополагащи конституционни принципи и норми.



А. БЪЛГАРИЯ 2020 - СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА
Пазарна икономика – да! Пазарно общество – не!

1. Конституцията повелява България да се развива не само
като демократична, но и като социална правова държава. През изминалите години конституционните принципи и норми, определящи социалните права на всеки български гражданин, бяха най-грубо накърнявани, именно те и днес са подложени на най-пряка заплаха.

2. Ние възприемаме конституционните начала като благоприятна почва за обрат в развитието на България като европейска социална държава на новото столетие. Затова вместо отрицание на основния закон е необходимо да се преборим за неговото точно изпълнение чрез коренни промени и в дейността на институциите, и в икономиката и социалната сфера, и в духовния живот на обществото!

3. Но всякакви призиви за обрат в политиката си остават мъртвородени, ако не успеем като общество и граждани да преодолеем всеобхватната и дълбока криза на доверието – и към държавата, и един към друг, – владееща страната днес. Тази криза на духа е един от най-показателните параметри, по които България заема трайно място в дъното на сравнителните европейски класации. Според тях повсеместният песимизъм е най-характерната нагласа на гражданите на съвременна България!

Жизнена нация

1. Демографска перспектива. Най-болезнената проява на тази нагласа е демографската криза. Поради ниската раждаемост, високата смъртност и ясно изразените емиграционни намерения не само сред младите, българската нация днес се топи. Тежките демографски предизвикателства, заплашващи устоите на държавата и бъдещето на нацията, налагат формирането на ефикасна социална държава, която да е в състояние да овладее и преодолее демографския срив чрез всеобхватна политика за здрава и жизнена нация.

2. Младежи с бъдеще. За целта е нужна нова младежка политика, основана на разбирането, че инвестирането в младите хора, в тяхното образование, трудова и социална реализация не е лукс, а жизнена потребност. Наложителни са дългосрочни мерки за гарантирани условия и възможности за първа работа; за изграждане на стабилни младежки структури за активно участие в политическия живот на обществото, на легитимен и работещ орган на младежкото представителство - Национален младежки съвет.

3. Стабилни семейства и грижи за майчинството и децата. Първа стъпка е подкрепата за семейна среда, способна да насърчи раждането и отглеждането на здрави и образовани деца. Профилактика на рисковете и своевременно лечение на заболяванията по време на бременността; намаляване на майчината смъртност и усложненията при раждане. Приоритетни грижи за здравето на децата - имунизации, правилно хранене, превенция на травматизма, ограничаване на заболяванията, редовен спорт от ранна възраст.

4. Равнопоставеност на половете. Утвърждаваме решимостта си да работим за преодоляване на бариерите при професионалното израстване на жените; за равноправното им включване в политиката и в деловия живот. Наложително е държавата и обществото да се ангажират с драстични мерки срещу културно установените неравенства между половете, обуславящи едни от най-тежките проблеми на българското общество – децата да раждат деца, браковете на малолетни, трафика на хора, домашното насилие и проституцията.

5. Духовна култура. БСП стои на своята позиция, че развитието на българската култура като цяло трябва да бъде подчинено на нейната социална роля, на връзката с образованието, на адекватното вплитане на наследството в съвременния живот. Жизнено необходими са мерки за поддържане на културната сфера като жива и развиваща се обществена практика чрез активна държавна политика.

6. Спорт през целия живот. За системно спортуване, като основен фактор за поддържане на една здрава и жизнена нация, е необходима силна държавна подкрепа и мощно обществено спортно движение, съчетаващо професионализма, националните традиции и доброволната дейност в спорта.

Държава на доверието

1. Кризата на доверие към държавата днес многократно се изостря в резултат на влиянията на задкулисни центрове, които чрез капитали и нелегитимни средства поставят под свой контрол държавни органи и служби, медиите и немалка част от неправителствения сектор. На свой ред обезвереното в собствените си сили общество се превръща в лесна жертва на популизма, на внушенията за „силната личност” спасител, за „чудодейната сила” на свръхестествени явления.

2. Свободни избори. От решаващо значение да има авторитетни институции и действащи правила е на първо място да се пресече пагубната тенденция изборите от състезание между платформи и личности все повече да се превръщат в купуване на гласове. Ние като партия разчитаме да върнем доверието в политиката само чрез политически средства. Затова се застъпваме и подкрепяме всички усилия и мерки, които максимално ограничават различните форми на контролиран вот - най-разрушителната практика за доверието към държавата и институциите.

3. Представителен парламент. Необходима е всеобхватна реформа на начина на функциониране на Народното събрание. Това е още по-наложително, като се има предвид неговото обезличаване в резултат на поведението на управляващата партия ГЕРБ. Доверието към парламентарната институция е решаващото условие, за да има закони, които се спазват, за да има контрол върху правителството с цел да се съблюдават правата на гражданите и интересите на нацията. Формирането на такъв парламент зависи от активността на гражданите, от дееспособността на структурите на гражданското общество и най-вече от отговорността на политическите партии.

4. Прякото участие на гражданите. Ние сме за засилване и гарантиране на възможностите за пряко участие на гражданите в упражняването на властта чрез референдуми, допитвания и други форми. БСП стана инициатор за приемането на Закона за пряко участие на гражданите в държавната и местната власт. Необходима е засилена разяснителна работа за използване на средствата и механизмите на приетия закон.
5. Ролята на президента. В цялостната си дейност президентът следва да отстоява конституционния модел на държавата като демократична, правова и социална. Затова президентът трябва да се превърне в основен носител на посланието за нова политика за премахване на язвите на прехода – бедността, престъпността и корупцията, на несправедливостта.

6. Върховенство на закона. Реформата на правосъдната система следва да гарантира надеждна защита на правата на гражданите в наказателното, гражданското и административното правосъдие; на процесуалните права на заподозрените лица в наказателното производство и защита на жертвите на престъпление. Същевременно е нужна постоянна грижа за повишаване на общата правна култура на гражданите, в т.ч. за основните им конституционни права и за възможностите за защита в България и чрез европейските съдебни институции.

7. Борбата с организираната престъпност изисква пълно взаимодействие между структурите на вътрешния ред и на правосъдието. Но тази борба може да има успех само при условие, че се отнеме икономическата база на кръгове и групировки, по правило с престъпен произход, която им позволява да налагат „закона на силата” на мястото на силата на закона, безнаказано да поразяват държавни структури и институции.

8. Нулева толерантност към корупцията. Наложителни са решителни мерки преди всичко за превенция срещу всички форми на корупционни практики, както и механизми за управление на корупционни рискове и отказващи санкции при конфликти на интереси. Борбата с корупцията на национално ниво следва пряко да се съчетае със Стокхолмската програма на ЕС, предвиждаща създаване на Европейска антикорупционна мрежа, единни стандарти за оценка и механизъм за мониторинг и контрол на държавите-членки по отношение на борбата им с корупцията.

9. Свободни и отговорни медии. БСП разглежда свободата на медиите като главен гарант на демокрацията в България. Отдаваме приоритетно значение на развитието на обществените медии, както и на обществената функция на медиите като цяло. Същевременно безусловно отхвърляме тенденцията към „телевизионна демокрация” като заместител на отговорното държавно управление. Отдаваме приоритетно значение на правото на гражданите на достъпни, достоверни и разнообразни медийни послания.

Солидарно общество

1. Всеобщо образование. Възприемаме като минимално задължителни показатели целите на Стратегия „Европа 2020” за завършили средно образование и висше образование младежи. Безусловно задължение на социалната държава, съгласно Конституцията, е да бъдат обхванати всички деца и младежи до 16-годишна възраст в образователния процес. Необходимо е също откриване на всички образователни равнища към европейски и световни практики при съобразяване с националните традиции и социално-икономическите условия.

2. Възможности за пълноценна реализация. Ние сме за образователен модел, възпитаващ съвременните граждани в духа на националните и европейските ценности, в толерантност и уважение към другия, който осигурява възможности за пълноценна реализация на гражданите в България. Предпоставка за формирането на такъв модел са инвестиции в образователната система от 6% от БВП според европейските норми.

3. Авторитет на учителя. От решаващо значение за качеството на образованието е фигурата на учителя. Затова е необходим нов статут на учителя в обществото; последователна държавна политика, стимулираща ориентацията на младите хора към учителската професия чрез достойно заплащане и условия на труд, осигурена квалификация и преквалификация, атрактивни социални пакети, както и ново обществено признание за учителското призвание и мисия.

4. Здраве и профилактика. Нужно е цялостно преориентиране на здравната система към насърчаване на здравословен живот и профилактика на болестите. Разработване на интегрирани профилактични програми за борба със социално значимите заболявания. Сътрудничество със социалните служби и други институции в съответствие с принципа „Здраве във всички политики”. Възстановяване на училищното здравеопазване като незаменим елемент в системата за укрепване на здравето и профилактика на болестите сред подрастващите.

5. Гарантиран достъп до лечение. Безусловно задължение на социалната държава е да гарантира 100-процентен обхват на всички български граждани в надеждна система, която осигурява своевременно и ефективно лечение. Здравната карта трябва на първо място да е подчинена на този императив. Важно е също да се създаде модерна система за спешна медицинска помощ за надеждно обслужване на населението в отдалечените и планинските райони.

6. Качествено здравеопазване. Наложително е да се формира ново отношение между лекар и пациент и надеждни форми на лечение. Задължително условие за целта е за лекарите, сестрите и медицинския персонал да се осигурят стимулиращо заплащане, добри възможности за специализация и развитие, както и обществено признание за техния труд. Наред с това следва да се усъвършенстват наличните и разработят нови медицински стандарти и правила за добра медицинска и сестринска практика. Да се въведат системи за управление на качеството в лечебните заведения и за безопасност на пациентите съгласно европейските изисквания. Задължителната акредитация на лечебните заведения да бъде основен критерий при тяхното финансиране

7. Без бедност и изключени от обществото. Независимо от постиженията в други области, без изкореняването на най-тежките поражения на политиката на десния модел – бедността и маргинализацията на цели слоеве от населението, не можем да говорим за реална социална държавност. Дълбочината на тези проблеми изисква дългосрочни приоритетни програми за елиминиране на корените, пораждащи и възпроизвеждащи бедност и изключване.

8. Стабилна пенсионна система В областта на пенсионната система следва да се усъвършенстват и засилват стимулите за удължаване на трудовия живот; за допълнително пенсионно осигуряване; засилване на връзката между осигурителния принос и размера на пенсията; въвеждане на механизми за преглед, обновяване, осъвременяване и преизчисление на пенсиите. Минималните равнища на пенсии да осигуряват достойни равнища на живот съобразно установените в страната стандарти.

9. Социална интеграция. Приоритет на социалната държава, която ние искаме, е интеграцията на всички хора в обществото. Хората с увреждания са ценна, но крайно недостатъчно оползотворявана част от продуктивния потенциал на нацията. Затова не като благотворителност, а като национален приоритет е нужно на тях да се гарантират достъпна обществена среда; необходимите плащания, в т.ч. и за лични и социални асистенти; помощни технически средства; възможности за квалификация и труд; стимули за участие в обществения живот и на пазара на труда.



Местно самоуправление

1. Споделени отговорности. Процесът на децентрализация на функциите и ресурсите от централната власт към местните органи на самоуправление е изключително важен за развитието на общини, способни да решават ежедневните проблеми на своите жители. Местните органи на самоуправление следва да бъдат подкрепени чрез нови законови и финансови инструменти, за да реализират в пълен обем функциите си на местно ниво. Задължително условие за дееспособни общини е защитата и обогатяването на общинската собственост.

2. Финансова и функционална децентрализация. Основна насока на лявата политика на местно ниво ще бъдат законодателни инициативи, осигуряващи по-ефективно развитие на процесите на децентрализация. Разширяване и усъвършенстване на формите на публично-частно партньорство в общините при текущ граждански контрол; по-ефективно и резултатно използване на законовите възможности за междуобщинско сътрудничество за умножаване на възможностите на отделните общини.

3. Участие в проекти. Левият проект за местното самоуправление до 2020 г. си поставя за цел също да повиши участието на местните структури в разработката и реализацията на регионални и национални проекти. Тази цел ще се реализира чрез сдружаването и кооперирането на общините на регионално и на национално ниво. За ефикасното им функциониране тези форми на участие трябва да са законово регламентирани и финансово гарантирани.

4. Финансова дееспособност. Местните органи на самоуправление следва да бъдат подкрепени чрез нови закони за финансова децентрализация, предвиждащи разнообразна по обхват и стабилна собствена приходна база.

5. Второ ниво на самоуправление. Освен допълнителните усилия на държавата и общините е необходимо отговорно да се обсъди създаването на второ ниво на местно самоуправление. Социалният смисъл на такова ниво е да приближи институционалното и оперативно звено на властта по-близо до гражданите и до решаването на техните проблеми.


Информационно общество

1. Цифровизирана среда. Информационното знание и информационните технологии вече са решаващи във всички социални сфери – образование, здравеопазване, заетост и социални грижи, наука и култура. Затова е нужна надеждна и модерна публична информационна среда, която да осигури масово разпространение на цифровизираните публични услуги. За целта да се съкратят и отпаднат държавните такси за достъп; да се изградят информационни магистрали и се свържат с домовете на гражданите и с предприятията и организациите за общ достъп до глобалната мрежа интернет; да се премине към безплатно ползване на безжичните интернет мрежи в големите градове.

2. Достъпна информация. Ще работим за използване на постиженията на информационната революция от всички граждани с особена грижа към социално слабите и хората в неравностойно положение. Основни насоки за целта са разпространението на знания, поддържането на образователни школи, модули и програми за включване на гражданите в информационното общество, прилагане на специализираните програми за обучение за цял живот.

Чиста природа

1. Екологични императиви. Разрушителните аспекти на съвременната глобализация императивно поставиха проблемите на околната среда и климата като съдбовни за по-нататъшното развитие на човешката цивилизация. Именно на полето на екологичната политика си дават среща днес сблъскващи се платформи и движения.

2. Хармония между човека и природата. Ние се обявяваме за комплексна политика за устойчиво развитие, съчетаваща екологичните изисквания и цели с икономическите и със социалните. Земята на България, нейните природни богатства са непреходни ценности, безценен национален капитал, който сме длъжни да опазваме и съхраняваме, както и разумно да оползотворяваме в интерес не само на днешните, но и на бъдещите поколения.


По-качествен живот

1. Отвъд общество на потреблението. Съвременният живот в материално развитите страни е подвластен на нагона на потребителството като резултат на всепроникващото въздействие на потребителското общество. Същевременно все по-остро се очертават пагубните последици от този тип поведение както за хората и обществата, така и за невъзобновяемите ресурси и за природната среда, за земята и въздуха на планетата. Днес вече хората с осигурени жизнени потребности все по-сериозно преоценяват смисъла на битието си, осъзнават необходимостта от природосъобразен живот, от приоритетни усилия срещу бедността в собствените им страни и по света.

2. Разумно потребление. Средните показатели за структурата на потреблението в страната отразяват ниските равнища на средните доходи – в потребителската структура основно място заемат стоките от първа необходимост. Същевременно зад тези средни стойности се крият раздалечаващи се полюси на масова оскъдица и на лукс. Независимо от тези особености, именно в рамките на социалната държава трябва да се формират нови нагласи за интелигентна консумация, за култура на потреблението, съобразено с качествата на здравословен и пълноценен живот.

3. Развитието на културните индустрии изисква нов модел на предлагане и достъп до културните факти. Стимулирането на българското филмопроизводство, културният туризъм, развитието на културните коридори като система от национални и световни обекти на материалното и духовното културно наследство са важен фактор за постигане целите на съвременен начин на живот.


Б. БЪЛГАРИЯ 2020 – С КОНКУРЕНТНА ИКОНОМИКА
Евтин труд – не! Икономика на знанието – да!

Работна сила

1. Пълна заетост. На първо място в стратегията ни за предстоящото десетилетие поставяме задачата да осигурим условия за пълна заетост на работната сила. За целта е необходима нова концепция за политиката по заетостта, която е в състояние гъвкаво да пренасочва трудови ресурси в зависимост от текущите потребности на икономиката и едновременно с това да прогнозира и програмира перспективното развитие на работната сила към видове заетост, съобразени с приоритетите на икономиката на знанието, както и с нарастващата продължителност на живота.

2. Трайни стимули. За да предложи по-добри перспективи за догонващ растеж, както и за да се справи с демографските предизвикателства, социалната държава трябва да реализира дългосрочна стратегия, основана на два определящи успеха й стълба: минимален доход, насърчаващ постъпването на работа, както и публични услуги - по заетостта, образователни, социални и др., - с които се преодоляват бариерите, пречещи за постъпването и задържането на работа.

3. Квалифициран труд. В сферата на образованието е наложително да се стимулира и усъвършенства връзката между работодателските организации и пазара на труда. Необходими са далеч по-целенасочени усилия за проучване на потребностите от работници и специалисти с определена квалификация, бърз преход от образователната система към първата работа без продължителен престой на пазара на труда. Държавата следва да насърчи формирането на подобни връзки по браншови и регионален признак, включително и чрез изграждането на браншови фондове за професионално обучение.

4. Достойни доходи. Голямото изоставане на доходите в България спрямо равнищата в ЕС налага нова активна политика по доходите от труд. Преди всичко следва да се създават условия за запазване на покупателната способност на работните заплати. За целта е необходимо да се развие договарянето на препоръчителен индекс на нарастване на заплатите в реалния сектор, който впоследствие да бъде конкретизиран в браншовите колективни трудови договори и на равнище предприятия.

5. Минималната работна заплата. Нормативният механизъм за определяне и осъвременяване на минималната работна заплата да предвижда автоматична индексация чрез система от показатели, които да отчитат средната работна заплата. Като първа стъпка минималният размер да бъде съобразен с официалната линия на бедност така, че нетната работна заплата да превишава нейното равнище, а максималният размер да се фиксира първоначално на 50 на сто от средната работна заплата.


Икономика на знанието

1. Растеж, основан на научните изследвания, технологии и иновации. България, въпреки негативните тенденции от последните две десетилетия, все още има потенциал да принадлежи към държавите, създаващи научни знания, високи технологии и иновации. Необходима е ревизия на държавната политика, която рязко намалява субсидиите в тази сфера. Да се реализира поетият ангажимент за публично финансиране с 1% от БВП, както и политиките за достигане на европейските цели до 2% от БВП от частни инвестиции.

2. Институционално финансиране. Държавата да поема изцяло финансирането на фундаменталните, хуманитарните и обществените науки в публичните научни организации - БАН, Селскостопанска академия и държавните висши училища. Да провежда национална политика за съвместни дейности между научните организации, висшите училища и бизнеса по осъществяване на приоритетни научни изследвания, ключови технологии и иновации. Да съдейства за развитието на центрове за върхови постижения в национално значими направления. Да подпомага интеграцията на научни изследвания и иновации от България в световната научна мрежа, развитието на регионални мрежи, участието в рамкови научни програми, работата в международни научни екипи. Да осигурява реална защита на интелектуалната собственост.

3. Публично-частно партньорство. Чрез такова партньорство се преодолява липсата на корпоративна наука, на фирмени научноизследователски и развойни звена. Необходимо е да се осигури подходяща бизнессреда за развитие на ключови технологии и иновации чрез данъчни стимули и други механизми. Политиката на партньорство преминава през: осигуряване на възможности за рисково финансиране; създаване и развитие на обществени фондове; стабилизиране на връзките между университетите, научните организации и бизнеса в полза на индустриалния сектор, малките и средните предприятия, земеделските производители. Създават се условия за съвместни индустриални клъстери, центрове за трансфер на технологии и новостартирали иновативни фирми, внедряващи високотехнологични разработки и услуги; стимулират се утвърдени фирми да разкриват изследователски центрове към своите подразделения в страната, както и за индустриални мощности, основани върху ключови технологии.

4. Водеща роля на учените. Научните изследвания, технологиите и иновациите, учените, техните приноси и отрития са ключовият фактор за европейското развитие на България. Нарастване на броя на учените в публичните научни и образователни организации. Прилагане на политика за обществено признание на учения. Ревизиране на системата за научно кариерно израстване и въвеждане на единни национални критерии за придобиване на научна степен. Достойно заплащане на труда на учения в научните организации и висшите училища, с ангажимент на държавата да поеме базови заплати в изследователските центрове, съизмерими с европейските нива на заплащане на тази категория труд. Стимулиране на развитието на нова форма на заетост - на изследователя в частни иновативни фирми. Специално внимание към младите учени и високоподготвени специалисти.

Догонващ растеж

1. Производителни инвестиции. За догонващото развитие на България като социална държава решаващо значение ще има инвестирането на капитали в реалната икономика. Създаване на индустриални зони, бизнесинкубатори и технопаркове с активното участие на държавата. Подкрепа за развитието на публично-частното партньорство като инструмент за привличане на ресурси в публичната сфера. Увеличение на държавното участие в икономиката чрез преки инвестиции в сектори с висока добавена стойност.

2. Европейски фондове. Особени усилия следва да се положат за облекчаване на процедурите и за осигуряване на равнопоставеност и пълна прозрачност при усвояването на средствата от европейските фондове; за изграждане на адекватен административен капацитет; за работещи координация и контрол на управляващите органи и междинните звена по оперативните програми; за засилена техническа помощ за подготовката на проекти. Наложително е рязко да се ускори усвояването на средствата по оперативните програми и по развитието на селските райони. Разплащането по проектите в срок е задължително условие, за да се поддържат работни места, доходи и работещи фирми.

3. Чуждестранни инвестиции с особено внимание към секторите с висока добавена стойност. Създаване на система от допълнителни стимули за тяхното увеличение, съобразено с конкурентните предимства на България.

4. Подкрепа за фирмите. Подкрепа на експорта като двигател на икономиката чрез инвестиции в информиране, маркетинг и насърчаване на износа. Създаване на стратегия и политика за развитие на туризма с особен акцент върху развитието на алтернативни видове туризъм. Държавни инвестиции в сектора за стимулиране на развитието им. Подкрепа на развитието на малките и средните предприятия като необходима основа на икономиката; разширяване на дейността на гаранционния фонд за кредитиране.

5. Конкурентна пазарна среда. Решени сме да осигурим условия и правила за лоялна пазарна конкуренция. Следва чрез ясни законови норми и ефективни механизми реално да се защитят правата и интересите на добросъвестния производител, както и на крайния потребител. Пазарната конкуренция може да стимулира динамичен растеж, нарастваща заетост и немонополни цени само в режим на категорични правила и регламентация.

6. Публични приоритети. Развитие на социалната насоченост на пазарната икономика. Въвеждане на нови стимули за инвестиции от страна на бизнеса в образование, наука, социална солидарност. Анализ на приватизацията и въвеждане на строги изисквания за изпълнение на всички приватизационни договори, включително строги санкции при неизпълнение. Анализ на регионалните икономики и нова политика на държавата за преодоляване на регионалните диспропорции.

Конкурентно земеделие и жизнени региони

1. Конкурентоспособно земеделие. Основният проблем на земеделското производство в страната е, че то все още не е конкурентоспособно. Решаващ е въпросът за производствените структури. Отдаваме приоритетно значение на промяната на Закона за кооперациите, най-вече съгласно спецификата им в земеделието. В краткосрочен план основен приоритет е да се осигури равнопоставеност между държавите-членки на ЕС в предоставяните субсидии.

2. Общата селскостопанска политика. По условията на ОСП земеделието и развитието на селските райони са приоритети за финансиране, поради което следва да останат първи и втори стълб на подпомагане. В рамките на новите договорености да няма разделение между стари и нови страни-членки на ЕС. Развитото земеделие е и фактор за усвояване на средства от общините по политиката за развитие на селските райони, най-вече към инфраструктурни проекти.

3. Фонд за управление на риска. Управлението на кризи в земеделието все повече се налага като приоритетна политика, която изисква финансови механизми за поддържане на доходите. Неусвоените средства от директните плащания да могат да се използват в случаи на кризисни ситуации (суши, наводнения). Създаване на стратегически резерв в рамките на ЕС от зърнени култури, които да дават възможност за намеса и балансиране на пазара.

4. Устойчиво стопанисване на горите чрез постигане на баланс между техните екологични, икономически и социални функции. Обособяване на самостоятелно ведомство за управление на горските и водните ресурси на България.

Зелен растеж

България е изправена пред двойното предизвикателство да възприеме европейските стандарти за чиста околна среда и същевременно да реализира догонващ икономически растеж чре
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

All times are EET (Източна Европа)

alexis2 theme created by: Andrew Charron and Web Hosting Bluebook
Powered by phpBB © 2001, 2002 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov