Доклад на председателя на НС на БСП Станишев - 16.04.2011г.

< Предишната тема | Следващата тема > 
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 01 Jan 1970
Мнения: 52

МнениеПуснато на: Wed Apr 20, 2011 10:18 am    Заглавие: Доклад на председателя на НС на БСП Станишев - 16.04.2011г. Отговорете с цитат
ДОКЛАД
На председателя на НС на БСП Сергей Станишев
пред Националното съвещание с областните и общинските председатели на БСП


Уважаеми другарки и другари,

Това е третото национално съвещание на БСП след изборите от 2009 г. Всяко едно от тях имаше своите задачи и конкретна атмосфера. Днешното се провежда в съвсем различна нагласа в обществото в сравнение с предишните.

Тези дни излязоха социологически проучвания, които сочат, че ако изборите за парламент се провеждат днес, ГЕРБ ще получи 24,6 %, а БСП - 20,5 %. Искам да ви припомня, че само преди година това съотношение беше 39,5 към 10. Интересно е, че ако по- рано същите тези данните на същите агенции се приемаха за достоверни, то днес упорите се твърди, че те не отразяват реалната ситуация и са манипулирани. Разбира се, тези данни няма как да не ни вдъхват самочувствие, но също така не бива да се подвеждаме. Социологията дава само тенденция, общи нагласи. Реалната социология това са изборите и точно там трябва да се докажем като политическа партия.

Тази година е решаваща и аз бих казала- не толкова за БСП, колкото за развитието на България. Защото ако ГЕРБ спечелят президентската институция и местната власт, това означава укрепване на този режим и на този начин на управление, икономическа стагнация, социален упадък и безнадеждност, все по-голяма обществена и гражданска депресия, която всеки един от вас усеща, говорейки с хората.

Оттук следва огромната отговорност на БСП като опозиция. Защото най-важното е не просто да сочим пороците, недъзите и провалите на ГЕРБ, а да дадем на хората надежда, че може да е различно. Че алтернативата сме ние. Че имаме визията, компетентността и волята да изведем страната от днешната безпътица. И да покажем, че нашият план е амбициозен, но реалистичен и достоверен.

За постигането на тази задача са важни както съдържанието на нашите алтернативи, така и цялостното поведение на партията. Можем да имаме различно самочувствие - уверено, но в никакъв случай арогантно. Длъжни сме да чуваме това, което хората говорят, да бъдем партия на диалога с гражданското общество - изразители на техните болките и на надеждите на хората. Необходимо е да сме атрактивни, но не да лъжем в обещанията. Трябва да издигнем и подкрепим кандидати, които печелят доверие - и в партията, и извън нея.

Затова днес ще се спра на три основни теми:
1. Какво е състоянието на държавата и как се променят нагласите в обществото.
2. Какво предлага БСП като алтернатива.
3. Какво трябва да свършим като конкретна работа, за да спечелим изборите.
Основният извод, който може да се направи от 20-те месеца управление на ГЕРБ е, че тази партия и този управленски екип се оказаха абсолютно неподготвени за тежестите на управлението на страната. Виждаме пълна липса на визия за това, как страната да бъде изведена от икономическата и социалната криза. Светът и Европа се променят стремително. Всяка държава търси нови възможности и нови конкурентни предимства - как да преодолее кризата и да даде нова перспектива на гражданите си. А ние затъваме и светлина в тунела не се вижда.

За 20-те години преход българите изстрадаха и изтърпяха много. Но търпението има смисъл, ако виждаш нещо по-добро за бъдещето. Днес според 2/3 от българите страната върви към все по-лошо. Във всяко второ българско домакинство има най-малко един член, който е загубил работата си през последната година. В близо две трети от българските домакинства поне един от членовете допуска за твърде вероятно в близко време да загуби работното си място.

Няма нищо по-лошо от отчаянието и песимизма, които са обхванали обществото. Май ГЕРБ ще се окажат прави в твърденията си, че всичко започва от тях. Те успешно успяват да унищожат всичко постигнато преди тях. Те убиват надеждата, енергията, инициативата, желанието да градиш своето бъдеще тук, в България. И това състояние е най-големият грях на премиера Борисов и неговото управление.


• ГЕРБ спечели изборите през 2009 година с гръмки обещания за реформи, за справяне с престъпността и корупцията, с компетентен екип и европейски политики - така заявяваха. Нещо повече, през лятото на миналата премиерът заяви, че за трите оставащи години от мандата ще направи България средноевропейска държава. А следващите трябвало да я направят Швейцария!

Трудно мога да си представя по-голямо разминаване между обещания и реални действия. Освен ежедневните доказателства за това наскоро правителството представи своя „план" - Националната програма за реформи. В нея са заложени всички основни политики на държавата до 2015 г. За съжаление тя остана почти изцяло незабелязана дори от медиите. Това е разбираемо, защото в нея няма нищо. Това е едно статукво, което се описва като продължаващо.

Още в началото бяха допуснати десет фундаментални грешки в това управление:

1. Цялата първа година - най-силният период на всяко управление като обществена подкрепа - беше просто пропиляна за черен пиар срещу предишното управление и за празни приказки. Цялата енергия отиде в свирката. И до ден днешен, в средата на мандата няма и една истинска реформа, извършена от правителството.
2. Поставяйки си нереалистична цел за спешно влизане в ЕRM- 2, а оттам и в Еврозоната, правителството фетишизира фискалните цели и спря разплащанията с фирмите, оряза инвестициите и в крайна сметка загроби реалната икономика.
3. Извеждайки „контрола" като приоритет, който се оказа селективно прилаган, правителството блокира държавната и общинската администрация. Никой вече не смее да поеме отговорност за решения в рамките на неговата компетентност, ако не получи указания отгоре. А тези отгоре, чакат още по-отгоре и така стана пълна управленска тапа.
4. Разполагайки с безпрецедентно доверие, правителството загърби диалога, сериозните дебати в обществото и парламента - с опозиция, политически сили, съсловия. Вместо разработване и изпълнение на сериозна програма премиерът заложи на импровизацията и на харизмата. Само че, когато ту вдигаш, ту сваляш ДДС, ту спираш, ту почваш Белене, ту обещаваш вдигане на пенсии, ту ги замразяваш, накрая се получава приказката за лъжливото овчарче и никой - нито вътре, нито извън страната, ти няма доверие.
5. Реакциите на всеки реален проблем, недоволство или протест се свеждат до 3 типа обяснения и реакции - лошите саботират, репресия и временна сделка. Впрочем, както показва практиката, сделките, споразуменията и обещанията са просто тактически ходове за печелене на време, а не за решаване на проблемите.
6. Липсата на екипност и еднопосочност в кабинета стана пословична. За съжаление, вместо да поеме лидерство, премиерът избра да е арбитър и да се крие от отговорност с различни хватки. Това вече не работи. Но създава постоянен хаос.
7. След като получи почти безрезервно доверие от Европейските институции, правителството пропусна уникален шанс да ускори решително усвояването на европейските фондове. Днес България се свлече на опашката по усвояване. Обещаните 98 % усвояване до 2013 г. изглеждат като пълна утопия. Защото сега сме едва малко над 10 %. И докато говореха „на вас ви спираха, на нас ни пускат парите", Европейската комисия започна да спира и изисква пари обратно от България. Около 14 милиона от екологията. Само вчера си поискаха обратно над 25 млн. евро от селскостопанската политика.
8. В кадровата политика ГЕРБ заложи не на професионализма, а изключително на партийната лоялност. Изчисти масово хора професионалисти от администрацията, която на всички нива се напълни с „калинки" и личности, взети буквално от улицата.
9. В борбата с организираната престъпност правителството избра пътя на показността и политизирането. Резултатът също е налице. Тези дни прочетох в един вестник заглавието - „Акциите на МВР тръгват шумно и тихо се провалят." Няма как това да не доведе до обезверяване сред хората, които работят в системите за сигурност. Ще запомним само гръмките имена на акциите. Реалността на управлението все повече се разминава с декларациите - от „управление на хората", каквото първоначално се възприемаше, ГЕРБ все повече се превръщат в символ на сделката, облагата, лобизма, преразпределянето на пазара в интерес на приближените до правителството икономически играчи и монополисти.
10. На последно, но съвсем не по значение място, е пълната липса на социален вектор в това управление. Всяко действие и бездействие на правителството доказват, че води подчертано дясна политика и нехае за обикновения човек, който все по-трудно оцелява.

Акцентирам върху тези недостатъци и недъзи на управлението не от опозиционен „плам", а като урок и за нас. Така де, няма само от наши грешки да се учим.

Уважаеми другарки и другари,
Няма смисъл днес да навлизам в детайлен анализ на случващото се във всеки отделен сектор. Всички вие следите медиите и статистическите данни. Все по-видимо обаче е следното: разпадане на държавността, стагнация на икономиката, срив на основни социални системи, нарастваща безработица, обедняване на хората и усещане за загуба на всякаква перспектива.

В резултат на всичко това доверието към ГЕРБ се срина с близо 20% за последната година. Но не само благодарение на това. А и заради нашата активна политика. Като пример мога да ви посоча вчерашния ден. Един добър ден за българската демокрация, бих казал. Започна с пълно доминиране на нашата парламентарна група в парламентарния контрол, мина през важна декларация по ключова тема за бъдещето на страната- присъединяването към пакта „Евро плюс". Мина през остър спор между Корнелия Нинова и министър-председателя, който преди това избяга от декларацията. Завърши с едно много силно участие на Антон Кутев в „Панорама" срещу Цветан Цветанов. Един ден с толкова много ясни позиции и действия.

Тук искам да кажа няколко думи и за нашата дейност като опозиция. След най-тежките първи месеци, когато бяхме подложени на тотална кампания от лъжи, когато се занимавахме с нашите си разправии и естествено с необходимия анализ на собствените ни грешки, днес партията излезе от колапса. Все повече хора започват да преоценяват и резултатите от нашето управление. Да признават свършеното за тях от „омразната коалиция".

Искам да благодаря на всеки един от вас и на стотици хиляди социалисти, които устояха на една безпрецедентна кампания за очерняне на партията и запазиха своята вяра. Въпреки лъжите, въпреки натиска, въпреки уволненията, въпреки репресиите. Това, което свършихме заедно за последните 20 месеца за стабилизиране на партията, за преодоляване на вътрешните спорове, за промяна във функциониране на националните и на местните структури, за влизане в добра опозиционна кондиция, за разработване на алтернативни закони и проекти е много.

Много, но не достатъчно!

Днес, когато разликата между ГЕРБ и БСП е рязко свита, най-опасното е да изпаднем в заблудата, че естественият път на политическото махало ще върне доверието именно в нас. Ей така, от само себе си. Би трябвало да сме осъзнали, колко трудно се печели доверието и колко лесно се губи!

Не трябва да забравяме, че не веднъж българските граждани са търсили политически изход в поредно ново чудо! Цената за подобни експерименти и последвалите разочарования винаги се плаща от цялото общество, но и ние носим нашата отговорност, след като не сме били достатъчно убедителни.

Сигурен съм, че и днес вече различни неформални, задкулисни кръгове разработват поредния сценарий. За периода след ГЕРБ. За създаване на някаква поредна псевдоалтернатива. С една единствена цел - да запазят или разширят своите интереси - икономически и политически.

Другарки и другари, обществото започва да се оглежда за алтернатива.
Искам да кажа нещо, което към днешна дата мнозина биха поставили под съмнение: ние сме в уникална ситуация - това дали обществото ще приеме нас като алтернатива или за пореден път ще стане жертва на поредната илюзия, за първи път от началото на прехода зависи само от нас. В предишни периоди на възход нашите успехи бяха „причинени" в немалка степен и от провалите на нашите опоненти. Както и обратното - победите на нашите опоненти бяха по причина на наши слабости и провали.

Днес обаче обществото търси алтернатива не само на ГЕРБ и това трябва да ни прави изключително предпазливи при оценката на динамично променящата се среда, но и скъпи на обещания за нови чудеса. Задкулисните кръгове, за които говорих, едва ли подготвят само един вариант. Те са наясно, че българите много по-трудно могат да залитнат в нещо, от което вече са вкусили - „Ще ви оправя за 800 дни" или „За две години в България ще има средноевропейски доходи". Много е вероятно да има и друг сценарий - да пуснем, вулгарно казано, на пързалката най-напред БСП, за да се ликвидира всичко, което е с по-голяма стойност организационно и политически и тогава да се подготви нова алтернатива.

По тази причина на предстоящите местни и президентски избори, а ако ги спечелим, и на неизбежните след това извънредни парламентарни избори ние не трябва да отиваме със стандартни предизборни платформи, чертаещи визията на страната за 4 години.
Ние имаме едно съществено предимство пред другите. На предишното заседание на 47-я конгрес нашата средносрочна визия за развитието на страната - „България - 2020 - европейска социална държава". Мнозина оспорваха, с това ли трябва да се занимаваме тогава. Но тя е важна - защото е и ориентир и хармонизирана рамка за отделните управленски политики. В противен случай щяхме да сме изправени пред риска, особено в реална управленска ситуация, да затънем в ежедневните проблеми и да загубим посоката.

На тази основа имаме вече утвърдени няколко управленски алтернативни проекта - в земеделието, социалната политика, здравеопазването и европейското бъдеще на България. Една от задачите, с която всеки един трябва да си тръгне от днешното съвещание е организация на тяхното широко обсъждане по региони и общини. Защото хората просто не знаят за тяхното съществуване и това е наш сериозен проблем. Има и едно видимо безразличие от страна на медиите към тези политически алтернативи.

Стратегията е важна, но ако нейното изпълнение не започне веднага, ако след ГЕРБ заварим страната разорена и финансово несъстоятелна, със срината икономика, никакви стратегии няма да са възможни. Нашата тактическа платформа трябва да се основава на краткосрочни планове, на действия, които могат да се предприемат още утре и да дадат резултат след известно време. Хората искат да чуят кой какво ще направи веднага и веднага ще се почувства от тях, ще намери отражение в икономическия климат, в заплатите, пенсиите, в общото настроение на обществото.

Затова изисквам от всички екипи, които разработват нашите алтернативи, наред със средносрочните политики да набележат и спешни, бих казал спасителни мерки, които трябва да бъдат реализирани още в началото на едно управление.

Първото, което трябва да кажем още сега - не можем да ви обещаем реки от мед и масло днес. Няма да оправим държавата за 100 дни или за една година. Това би било лъжа! Но ние ще тръгнем енергично и компетентно към високи цели, с много воля и съзнание.

Няма да бъда изчерпателен, но още днес може да се очертаят някои основни мерки в различни сфери на живота:

- В рамките на една година можем да осигурим на бюджета допълнително поне един милиард лева. Тези средства трябва да насочим към хората - за компенсация на инфлацията по отношение на най-засегнатите от кризата - хората с най-ниски доходи. Защото става дума буквално за тяхното оцеляване. Това ще е глътка въздух и за вътрешния пазар.
- Незабавно трябва да се преустанови конфронтационният подход към активните стопански субекти, да се спре с противоречивите сигнали за промени в данъчната и икономическата политика от страна на централната власт, да се върне обстановката на инвестиционна сигурност и доверие между бизнес и администрация.
- Да спрем войната с различните съсловия и групи. И да започнем отговорен и честен диалог как да измъкнем държавата от тресавището. Никой не разглеждаме като враг. Или накратко - да нормализираме държавата, нейния живот и нейната дейност.
- Да се реализира дялово участие и финансова протекция на държавата при стартирането на високотехнологични производства чрез апортиране на активи и при формиране на стартовия капитал на тези дружества.
- Да се капитализира Банката за развитие с цел привличане на финансови ресурси и краткосрочно и средносрочно подпомагане на малкия и среден бизнес като естествена, а не силова алтернатива на монополите.
- Да се извърши цялостна (ИСТИНСКА НЕ КАТО СЕГА) административна реформа, чрез сливане, окрупняване и съкращаване на многобройните и многохилядни по численост административни звена.
- Необходимо е решително ускоряване на всички инвестиционни инфраструктурни проекти, както с държавно, така и частно участие.
- Нужно е да се върнем към по-голяма централизация в управлението на европейските фондове със специализиран, компетентен и овластен екип. А нормативните условия за дейността в тази сфера се нуждаят от цялостен нов закон.
- Да се извърши радикална реформа, бих казал сериозна промяна в организацията на публичните услуги, които за ускорено да се електронизират и освободят от корупционната опека на чиновниците в централната администрация.
- Да се възстанови данъчната събираемост на нивото ПОНЕ от 2008 година. Тогава държавата събираше с близо 2,5 млрд.лв. повече пари, отколкото през тази година от правителството на ГЕРБ.
- Да се организира качествено нов подход при разследването и санкционирането на данъчните престъпления и да се съкрати рязко контрабандата. За това е необходимо съответните функции да се предоставят и на митниците, защото те отговарят до голяма степен за тази дейност.
- Служителите на МВР и ДАНС трябва да бъдат освободени от политическа употреба и да се заложи на професионализма и спокойствието в работата им.
- Да се въведе система от критерии за оценка на ефективността на публичните разходи за всяко звено на администрацията и на тази основа да се планират бюджетите година по година.
- Реформите в системите на здравеопазването и образованието да станат най-важният приоритет в политиката на държавата, чрез поддържането приоритетно на финансово и кадрово укрепени публични, а не частни или автономни структури. Държавата не може да бяга от своя ангажимент в гарантирането на здравните права на гражданите - особено по отношение на спешната помощ и социално значимите заболявания. Трябва да възстановим ролята на областните и университетските болници като същностно ядро на публичното здравеопазване.
- Да продължи започналата от нас финансова децентрализация чрез повече делегиране на държавни дейности и правомощия на общините.
- Да се възобновим стандартното индексиране на заплатите на държавните служители, на пенсиите и социалните помощи според инфлацията.
- Да се преуредят отношенията между държавата и естествените монополи и се поставят под пряко наблюдение и контрол механизмите на ценообразуване и заплащане в дружествата, които действително имат монополно положение.
Това са само част от мерките, които са нужни спешно на страната и които бихме могли да реализираме, ако имаме доверието на хората. Казвам го не защото както някой ще интерпретира - БСП вече отново ламти за власт, а защото въпросът за управлението, за властта е ключов. Можем да пишем всякакви прекрасни стратегии, но ако заварим разсипана държава, ще бъде много по- трудно възстановяването на нещо, което е било постигнато.
Отсега ни очаква още по-усилена работа по разработването и комуникацията на нашите алтернативи. И това е задача пред Съветите към Националния съвет.

Другарки и другари,
Резултатите от предстоящите избори ще зависят не само от провалите на ГЕРБ, но и в голяма степени и от кондицията на БСП. Целта, която си поставихме на конгреса - да ги спечелим, може да се постигне само ако имаме силни, жизнени и единни структури. Само, когато по места най-накрая успеем да преодолеем пасивността и дребните лични сметки и амбиции.

Партията далеч надхвърля Националния съвет, Изпълнителното бюро или Парламентарната група. Тя е преди всичко нашите местни структури. И крайният успех може да бъде постигнат само с енергия, която съчетава усилията по места и в центъра. Трябва всеки да осъзнае, че кампанията е вече в ход. Избори не се печелят за един месец. Доверието на хората се изгражда с упорита ежедневна работа - вътрешна и обществена. Имаме много дейни и активни организации. Имаме обаче и организации, които са капсулирани, изпаднали в летаргия.

Имам една лична молба. След като приключим днешното съвещание нека всеки си извади и прегледа задачите, които си формулирахме миналата година в Пловдив. Сигурно ще се окаже, че някъде са изпълнени на 80 %, някъде на 50 %, а в други и на 30%. Ако има общини със 100% изпълнение на тези наши общи задачи, моля за извинение.

Тази разнородност на готовността за изборите отчетливо пролича и по докладванията в НПЦ по области. Има региони където се работи последователно, системно и с хъс. Има и такива обаче, където се чака нещо да се случи от само себе си. Е, няма да се случи чудо без работа!

Другари, винаги съм си мислил, че за двадесет години партията, т.е. на първо място вие, най- тесният силен актив на партията, сте разбрали, че човек първо трябва да омеси и изпече баницата, а после да я дели. За жалост на много места все още май не са го разбрали. Мога да посоча доста места с примери, но хората си ги знаят. Надявам се поне сега да се разбере значението на тези избори и нуждата от много отговорен и сериозен подход.

Друго, което е важно, никой не бива да забравя, че в партията има Национален съвет, Изпълнително бюро, Национален предизборен център - тоест ръководство, което отговаря за подготовката на изборите. Именно това са легитимните органи, които упълномощават когото и да било да наблюдава и изборите в съответния регион, да оказва съдействие, да координира усилия. Подчертавам, много държа ако някой ходи и говори от името на ръководството и НПЦ, да удостоверява това по някакъв начин. При нас има разпределение кой, за какво, къде и как отговаря - за коя дейност и за кой регион. Вие го знаете и няма да се разсърдя ако бъда уведомен, че някъде някой прави неща, за които не е упълномощен. Чувам, че има и подобни примери. И това не може да бъде търпимо.

Сигурно има и другари, които мислят не за това как да спечелим изборите, а за това какво става след ноември, къде са те и работят за тогава. Но честно казано, това най-малко ме интересува сега!

Когато говорим за местните избори не можем да не стъпим върху нашия богат опит - както положителен, така и негативен. Колко пъти сме се проваляли сами! От невярна преценка, от лични амбиции, от местни игри и сметки, от паралелни кандидатури, от усърдна работа срещу нашия кандидат...

Но преди да стигнем до номинирането на кандидатурите, е необходимо да очертаем политическата рамка. Какво очакваме от всеки кмет и общински съветник издигнат или подкрепен от БСП! Защото личностите са важни, но по-съществено е каква политика ще води местната власт.

- Основна насока на лявата политика на местно ниво ще бъдат законодателни и граждански инициативи, осигуряващи по-ефективно развитие на процесите на финансова децентрализация и усъвършенстване на формите на публично-частно партньорство
- Ще се подкрепя създаването на органи за граждански контрол върху дейността на общинските съвети и на общинската администрация чрез насърчаване на участието на неправителствения сектор при подготовката и обсъждането на местните управленски решения.
- Ще се разработят програми за насърчаване на гражданското участие в благоустройствените мероприятия на общините, включително и чрез специализирани и подкрепени от държавата програми за временна трудова заетост за целите на местното благоустройство. Очаквам всеки кмет, който бъде подкрепен и избран от БСП да изведе приоритета за създаване на нови работни места. Това е ключово за хората, особено в регионите, и да се разработят в рамките на мандата един или два съществени приоритета, които да променят живота в тези общини.
- Длъьни сме да възстановим общинския контрол върху предоставянето на комуналните услуги и върху механизма на формиране на цените за тези услуги
- Да се разработят и внедрят целеви програми за изграждане на инфраструктурни обекти на група общини, когато за това се изисква обединяването на по-големи финансови, трудови и материално-технически ресурси
- Ще се стимулира запазването и разширяването на общинската собственост въз основата на финансови програми, предназначени за нарастване на собствената приходна база на местното самоуправление.
- Специално внимание и финансова помощ ще се оказва на програмите за развитие на социалните дейности в общините, развитието на базата на ученическо хранене и качеството на храната за учащите, съхраняване и развитие на здравното обслужване в общините и развитието на културните институти и читалищната мрежа

Това е само част от нашата лява политика за местно самоуправление. Защото е важно да покажем кои сме ние и по какво се различаваме от другите партии.

Очаквам от Съвета по местно самоуправление и регионална политика в кратки срокове да представи своя управленски проект като детайлна разработка на тези принципи. Очаквам всеки кмет, който иска нашата подкрепа, да приеме тази своеобразна „харта". Това е ангажимент и възможност за нашите местни структури да търсят за тази платформа по- широка политическа и гражданска подкрепа и местни коалиции.

Връщайки се към нашите кандидати, искам само отново да припомня, че основният личностен критерий към тях е изграден авторитет, в партията и извън нея, тоест - избираемост! Правото и отговорността, стратегията и тактиката на всяка местна кампания е разбира се, преди всичко на общинските ръководства и на конференциите. Но искам и ясно да кажа, че и НПЦ, и Изпълнителното бюро и когато е необходимо Националният съвет ще заявяват и позиции и ще вземат решения, в съответствие с Устава на партията. Защото отговорността е обща, целта за спечелването на местните избори също е обща. И тук не може да има някакви дребни игри или амбиции.

Няма как да подмина и темата за президентските избори. Да, държавният глава има сравнително ограничени конституционни пълномощия. Обаче, мажоритарният му избор натоварва президента с много по-широки от гледна точка на обществото, очаквания и отговорности.

Като демократична партия ние стартирахме процес за номинации за кандидатури за президент и вицепрезидент. Този процес не бива да е формален и отбиване на номера. Защото мнението на членовете на партията е важно - и по отношение на формулата на издигане, и по отношение на личността на кандидатурите. Имаме трудна задача - на първо место чрез нашия кандидат да мобилизираме членовете, симпатизантите на партията и близките до нас граждани. Без това, няма как да извоюваме балотаж. Без това няма да имаме максималния резултат и на местния вот, защото кампаниите са успоредни, вървят заедно. Но това не стига! Защото нашият кандидат трябва да спечели доверието и подкрепата на повече от 50 % от гражданите, на много хора, които не са социалисти и не ни симпатизират. Освен, ако не играем съзнателно само за едните избори. Съчетаването на националната и партийната цел не е лека. Но сме длъжни да намерим това съчетание успешно.

Вече се чуват критики, че се бавим, че досега е трябвало да се определим. Някой да е чул ГЕРБ да се е определил впрочем? Чувам също така, че си имам мои фаворити, които ще налагам. Ако ме питате, още сега без много да мисля, без особени усилия, мога да ви изброя поне пет, ако не десет кандидати, които по лични качества, позиции, компетентност, морал превъзхождат и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов, и Цецка Цачева, и Росен Плевнелиев, и Йорданка Фандъкова. И ще бъдат много силни президенти. Но моето мнение е на втори план, то е вторично. Затова трябва да извървим пътя заедно - с мисъл, отговорност и съобразяване с обществените нагласи. А след това да проведем силна кампания.

И тук обаче трябва ясно да кажем, че очакваме от бъдещия президент, подкрепен от БСП, издигнат от партията, ясни политически позиции и поведение. Връзката личност - политика е ключова.

- президентът трябва категорично да отстоява конституционния модел на държавата като демократична, правова и социална. Може на някой това да звучи абстрактно. Но каква ти абстрактност, след като всеки от тези принципи на конституцията се погазва ежедневно от управляващите и могат да се дадат десетки примери.
- Президентът трябва да стане носител на промяната! Антитеза на политиката и модела на ГЕРБ за възраждане на конфронтацията и омразата. Действително да обедини нацията и да изгражда мостове в името на бъдещето и на амбициозни цели за България.
- Президентът трябва да инициира и обществени, и институционални дискусии и решения по стратегически задачи на нацията. Разполага за това с изключително важен инструмент - Консултативния съвет за национална сигурност. В него следва да се дискутират целия спектър национални задачи през призмата на дългосрочни непартийни политики - като демографската, социалната, образователната, здравната. Ако това не са ключови елементи на националната сигурност - здраве му кажи! Може още по-активно да използва и трибуната на Народното събрание за поставяне на целия кръг актуални въпроси.
- Президентът има огромна отговорност за формулиране и реализация на външнополитическите цели и за националната сигурност на България. Това му е и задължение по Конституцията. Виждаме, че последните две години ГЕРБ пренебрегва тази роля на президента. Да работи за възстановяване на самочувствието и кадровия потенциал на армията, дипломацията и службите за сигурност, които са тежко разнебитени и демотивирани от управлението на ГЕРБ.
- Най-сетне, очакваме президентът да е говорител на обществото по всички язви на прехода - бедността, несправедливостта, злоупотребата с власт, липсата на прозрачност и отчетност, потъпкването на гражданските права. За всички тези дейности, въпреки конституционните функции и рамки, президентът има възможност да ги поставя в дневния ред на обществото със своя авторитет на мажоритарно избран.

Уважаеми другарки и другари,
Едва ли с този доклад давам отговор на всички въпроси, които ви вълнуват и на които трябва да намерим верните отговори. Затова ни предстои и дискусия сега. Но съм убеден в едно:

Движим се във вярна посока! Имаме основание за самочувствие на силна и алтернатива опозиция на това управление. Имаме стратегически приоритети за страната, очертани още от конгреса. Разработваме конкретни секторни политики. Разполагаме с огромен човешки и експертен потенциал. Искам в следващите месеци да бъдем един силен и сплотен отбор. Това е нашата отговорност не само пред партията. Пред всички хора. И тези които ни харесват, и тези, които се колебаят, и тези, които ни нямат доверие.

С други думи, да се хващаме на работа и да вървим към изборна победа!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

All times are EET (Източна Европа)

alexis2 theme created by: Andrew Charron and Web Hosting Bluebook
Powered by phpBB © 2001, 2002 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov