ПЪТЯТ

 

Той започва от дирята оставена от първите. Водещо е идейното израстване на техните последователи. Карнобатската партийна организация вече е вдъхновител и ръководител на Карнобатския пролетариат.не остава без отзвук за тесните социалисти в карнобатско и първата руска революция от 1905г. Възторжено е посрещната и Великата октомврийска революция. Редуват се многобройни митинги и манифестеции в знак на солидарност с руските работници и селяни. Карнобатските тесняци стават агитатори и организатори на растящото недоволство в тила и на фронта. По улиците на града, а и във войнишките окопи те разпространяват позиви и апели в защита на руската революция.

            Отшумяват жестоките години на първата световна война. Но за малка България, претърпяла втора национална катастрофа идва и националното  унижение. Остават разрухата, мизерията, глада и спекулата. В тези условия Карнобатската партийна организация все повече се утвърждава като лидер в организираното недоволство на трудовите хора. В този период се създават партийни организации в селата Невестино, Соколово, Зимен, Детелина, Сърнево, Деветак, Драганци и др.

            Под ръководството на Карнобатската партийна организация е проведена голяма стачка на транспортните работници през 1919г.  Засилва се влиянието на партийната организация сред младежта.

            Паметна в историята на партийната организация в Карнобат е победата в общинските избори през 1919г. В резултат е създадена първата Карнобатска комуна начело с Нягол Чолаков и Васил Костов. Комуни се  създават в селата невестино, Искра, Аспарухово, Сърнево. Общинския съвет освобождава работещите и малоимотните от налози и облага прогресивно доходите на богатите.

            Героични страници в историята на Карнобатската партийна организация изписват събитията от 1923г. Комунисти и земеделци, работници и селяни създават здрав съюз и учат първите уроци в борбата срещу фашизма. Липсата на идейна зрялост и практически опит повличат след себе си кървавото хоро на жертвите. През 1925г. са убити Руси Дянков от с. Вълчин и Христо Тодоров(Четрала) от с. Антимово. На 19 юни 1925г. военно-полевият съд издава присъди по делото на карнобатските социалисти. На смърт чрез обесване са осъдени Чаню Костадинов, Васил Атанасов, Костадин Велев, Злати Златев, Байчо Сивев, Павел Жечев.

             В края на двадесетте и началото на тридесетте години на ХХ век Карнобатската организация умело съчетава легарните и нелегални форми на работа. Създадени са организации на БРП и РМС. В резултат на огромната организаторска и политическа  работа нараства авторитетът на Карнобатската партийна организация, което предопределя успешно участие на местните избори през 1932г. и създаването на Втора карнобатска комуна. За кмет е избран Симеон Баев, за пълномощник-кмет Драгни Кибритев. В редиците на партийната и ремсовата организация активно работят Стефан Николов, Георги Стайков, Димо Дянков, Байчо Пенев, Ганчо Хардалов.

            Втората световна война подлага на проверка държави, народи, партии и хора. Особено сложна е обстановката в България – тя не е окупирана, държавния й апарат не е унищожен, армията й не е разгромена. Нещо повече, управляващата върхушка умело спекулира с националните чувства, насажда илюзията за „осъществени национални идеали”, разпалва великобългарски шовинизъм. В тази обстановка партията на Д. Благоев и Г. Димитров взема решение за разгръщане на широка масова  антифашистка съпротива. Карнобатската партийна организация не е встрани от тези събития и поема курс към ширака антифашистка борба. В Соболевата акция участват всички демократични сили в Карнобатския край. След нападението хитлеро-фашистка Германия над СССР , карнобатските комунисти и ремсисти поемат без колебания тежкия, пълен с несгоди и лишения път на нелегалната въоръжена борба. Създадени са едни от първите в страната бойни групи, първите партизански чети с командири Слав Железчев и Петър Пенчев, а през 1943г. в изпълнение Директивите на VІ ВОЗ се създава партизански отряд с командир Слав железчев и политкомисар Ганчо Хардалов. Активно работи нелегарната печатница в дома на тончо Ганев, а по-късно на Боню Иванов, ОФ комитети създават широка мрежа от Ятаци и помагачи.

             Властта беснее, блокадите зачестяват. През декември 1943г. полиция и жандармерия блокират селата Сан Стефано, Орханово, Добриново, Крушево, Зимен, Черница, Невестино, Лозарево, Соколово, Крумово градище. Убити са 14 нелегални, партизани и ятаци, жестоко инквизирани са 140 души. В пантеона на безсмъртните записват имената си : Ганчо Хардалов, Петър Пенчев, Стефана Чамурова, Христо Ангелов, Боньо Барбов, Панайот Куртев, Слав Бонев, Стоян Добрев, Тодор Михалев, Господин Нанев, Огнян Танев, Гроздьо Георгиев, Динко Димитров.

            Въпреки свидните жертви партийната организация попълва строя си с нови борци и продължава борбата.

             На 9. ІХ. 1944г. в Карнобат е установена народна власт. Започва друг етап в историята на Карнобатската партийна организация. Тя застава начело на обновлението на нашия край.